Бургас
Община Бургас се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.
Government administration · Bulgaria · 0 followers
Overview
Община Бургас се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас. Административен център на общината е град Бургас.
Interested in working with us in the future?
Follow to see new jobs and posts in your feed.
No news yet.
About
Община Бургас се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас. Административен център на общината е град Бургас.
Kaynak: Wikipedia · CC BY-SA 4.0
География

Географско положение, граници, големина
Общината се намира в централната част на област Бургас и с площта си от 559,151 km2 заема 6-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 7,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Релеф, води
С изключение на най-северната и най-южната и югоизточна част територията на общината се заема от източната, най-ниска част на Бургаската низина. Най-северната част, част от землищата на селата Драганово и Брястовец се заемат от южните склонове на Айтоска планина (част от Източна Стара планина), като тук се намира и най-високата точка на общината – връх Керезбаир (330 m). В най-южната част, в землището на село Извор се простират част от най-северните разклонения на рида Босна от планината Странджа с маскимална височина до 160 m. В югоизточната част, в землището на село Маринка попадат западните склонове на възвишението Росен баир с височина от 267 m. В центъра на общината, западно от квартал „Меден рудник“ на град Бургас се издига уединеното възвишение Върли бряг с височина от 209 m.
Цялата община попада във водосборния басейн на Черно море. Тук се намират двете ни най-големи черноморски езера – Бургаското и Атанасовското и източната част на големия язовир Мандра. През общината преминават най-долните течения на четири реки: Айтоска и Чукарска река, вливащи се в западната част на Бургаското езеро и Факийска и Изворска река, вливащи се в югоизточната част на язовир Мандра.
Населени места
Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Административно-териториални промени
Указ № 472/обн. 10 октомври 1899 г. – преименува с. Кайнарджа на с. Извор;
Указ № 162/обн. 8 април 1931 г. – признава н.м. Ветрен за с. Ветрен;
– преименува и признава н.м. Карагьозлер за с. Маринка;
– преименува и признава н.м. Кафка за с. Надежда;
– преименува и признава н.м. Кара баир за м. Рудник;
– преименува и признава н.м. Папарос за с. Сарафово;
– преименува и признава н.м. Чифлик Ахренлии за с. Твърдица;
МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Атанас кьой на с. Атанасово;
– преименува с. Джан кардаш на с. Братово;
– преименува с. Кара агач на с. Брястовец;
– преименува с. Урум ени кьой на с. Българово;
– преименува с. Мугрис на с. Горно Езерово;
– преименува с. Вая кьой на с. Долно Езерово;
– преименува с. Арнауткьой на с. Драганово;
– преименува с. Терджумен на с. Изворище;
– преименува и признава н.м. Баа тарла за с. Лозово;
– преименува с. Каба сакал на с. Равнец;
МЗ № 3774/обн. 7 декември 1934 г. – преименува м. Рудник на м. Меден рудник;
Указ № 808/обн. 18 юли 1948 г. – присъединява с. Атанасово като квартал на гр. Бургас;
Указ № 949/обн. 8 декември 1949 г. – преименува с. Надежда на с. Крайморие;
Указ № 107/обн. 13 март 1951 г. – преименува с. Скеф на с. Димчево;
– преименува с. Домуз орман на с. Миролюбово;
Указ № 236/28 май 1956 г. – преименува с. Баня на с. Банево;
Указ № 292/обн. 30 юли 1957 г. – признава н.м. Черно море за мин.с. Черно море;
Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Българово за с.гр.т. Българово;
Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с.гр.т. Българово за гр. Българово;
Указ № 2013/обн. 24 октомври 1975 г. – присъединява м. Меден рудник като квартал на гр. Бургас;
Указ № 3182/обн. 17 ноември 1987 г. – присъединява с. Горно Езерово като квартал на гр. Бургас;
– присъединява с. Крайморие като квартал на гр. Бургас;
– присъединява с. Лозово като квартал на гр. Бургас;
Административно деление
Община Бургас включва два града (Бургас и Българово) и 10 села. Административно-териториалното деление на община Бургас включва 9 кметства (гр. Българово, с. Брястовец, с. Димчево, с. Драганово, с. Извор, с. Изворище, с. Маринка, с. Равнец и с. Твърдица) и 2 населени места с кметски наместници (с. Братово и с. Миролюбово). Община Бургас не попада в категорията над 300 000 души, за да бъде поделена на административни райони. Въпреки това според ЗАТУРБ такива могат да бъдат създадени на местно ниво (за населени места с над 100 000 души). В гр. Бургас са обособени 6 териториални дирекции:
„Възраждане“ – к-с „Меден Рудник“, кв. „Победа“, кв. „Акациите“, кв. „Горно Езерово“, мин.с. „Върли бряг“;
„Изгрев“ – к-с „Изгрев“, к-с „Зорница“, кв. „Сарафово“, кв. „Рудник“, кв. „Черно море“, с. Брястовец, с. Драганово, „5-ти километър“;
„Приморие“ – Централна градска част, к-с „Възраждане“, кв. „Крайморие“, Ченгене скеле (Рибарско селище), Парк „Росенец“, Алатепе;
„Освобождение“ – к-с „Славейков“, кв. „Лозово“, кв. „Банево“, кв. „Ветрен“, Минерални бани, с. Миролюбово, с. Изворище, гр. Българово, Промишлена зона Север;
„Зора“ – к-с „Лазур“, к-с „Братя Миладинови“, Приморски парк, с. Маринка, с. Твърдица, с. Извор, с. Димчево;
„Долно Езерово“ – кв. „Долно Езерово“, с. Братово, с. Равнец, бази в землището на кв. „Долно Езерово“.
Население
Средногодишното население за 2011 година е 212 902 жители.
Население на община Бургас през годините, според данни на НСИ :
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:
Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):
Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Политика

Общински съвет
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:
Награди за Община Бургас
Победител в категория „Tech City“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Димитър Николов за цялостно внедряване на нови технологии в градовете за улеснение на гражданите и привличане на туристи.
Транспорт
През средата на общината, от запад на изток преминава последният участък от 15 km от трасето жп линия София – Карлово – Бургас.
През общината преминават частично или изцяло 12 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 115,9 km:
последният участък от 13 km от автомагистрала „Тракия“ (от km 346 до km 359);
последният участък от 15,6 km от Републикански път I-6 (от km 492,9 до km 508,5);
участък от 31,7 km от Републикански път I-9 (от km 224,8 до km 256,5);
последният участък от 6,5 km от Републикански път II-79 (от km 83,7 до km 90,2);
началният участък от 6,5 km от Републикански път II-99 (от km 0 до km 6,5);
последният участък от 4,1 km от Републикански път III-906 (от km 61,2 до km 65,3);
последният участък от 1,9 km от Републикански път III-5392 (от km 16,5 до km 18,4);
началният участък от 6 km от Републикански път III-6008 (от km 0 до km 6,0);
началният участък от 14,6 km от Републикански път III-6009 (от km 0 до km 14,6);
последният участък от 1,8 km от Републикански път III-7907 (от km 15,2 до km 17,0);
последният участък от 8,3 km от Републикански път III-7908 (от km 15,9 до km 24,2);
началният участък от 18,9 km от Републикански път III-7909 (от km 0 до km 18,9).
Топографски карти
Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-56. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-67. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно община Бургас
((bg)) Официален уебсайт на общински съвет Бургас
((bg)) Фейсбук група за чистотата в община Бургас
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Kaynak: Wikipedia – Бургас (община) · CC BY-SA 4.0
Demographics
Religion
According to the latest Bulgarian census of 2011, the religious composition, among those who answered the optional question on religious identification, was the following:
Kaynak: Wikipedia – Burgas Municipality · CC BY-SA 4.0
