Кърджали
Община Кърджали се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.
Government administration · Bulgaria · 0 followers
Overview
Община Кърджали се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.
Interested in working with us in the future?
Follow to see new jobs and posts in your feed.
No news yet.
About
Община Кърджали се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.
Kaynak: Wikipedia · CC BY-SA 4.0
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в централната и североизточна част на област Кърджали. С площта си от 574,742 km2 заема 2-ро сред 7-те общините на областта, което съставлява 17,90% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
на югоизток – община Крумовград и община Момчилград;
на североизток – община Хасково, област Хасково;
на изток – община Стамболово, област Хасково.
Релеф
Релефът на община Кърджали е ниско планински и хълмист. С изключение на най-северозападния ѝ ъгъл (землището на село Ненково), който попада в пределите на Западните Родопи, цялата останала част на общината се заема полупланинските ридове на Източните Родопи.
В най-северозападната ѝ част се простират крайните югоизточни разклонения на рида Каракулас (Гордюва чука), част от Переликско-Преспански дял на Западните Родопи. Тук южно от село Ненково се издига връх Бездивен (1140 m), най-високата точка на общината.
На север от долината на река Арда се простират части от два източнородопски рида: на запад – източната част на рида Чуката с връх Мастатепе (843 m), северозападно от село Севдалина, а на изток от долината на река Перпере – най-западната част на рида Гората, с връх Хисар (575 m), разположен югозападно от село Бащино.
Райните южно от долината на Арда се заемат от крайните северни разклонения на други два източнородопски рида. На юг от язовир „Кърджали“ и западно от долината на река Върбица са северните части на рида Жълти чал – Синия връх (843 m), разположен югозападно от село Велешани. На юг от язовир „Студен кладенец“ и източно от устието на река Върбица се простират крайните северни склонове на Стръмни рид с максимална височина от 821 m, южно от язовира.
Минималната височина на общината е водното огледало на язовир „Студен кладенец“ – 225 m н.в. (кота преливник).
Води
Община Кърджали е изключително богата на водни ресурси. От запад на изток през нея преминава горната част от средното течение на най-голямата родопска река Арда. На територията на общината тя получава четири по-големи притока: леви – Боровица и Перперек; десни – Кьошдере и Върбица. С изключение на река Кьошдере, която почти изцяло протича през общината, останалите три реки протичат през нея само с долните си течения. Река Боровица навлиза в община Кърджали от към община Черноочене, минава през село Ненково, завива на юг и се влива в лявата „опашка“ на язовир „Кърджали“. Река Перперек също навлиза откъм община Черноочене при село Три могили и тече на югоизток в широка долина. При село Перперек завива на юг, а след село Сватбаре – на югозапад и се влива от север в язовир „Студен кладенец“. Река Кьошдере води началото си от община Ардино, навлиза в общината северозападно от село Велешани, тече на североизток в дълбока и залесена долина и се влива отляво в река Арда при град Кърджали. Река Върбица протича през общината с най-долното си течение и се влива от юг в язовир „Студен кладенец“ при село Соколско.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Населени места
Общината има 118 населени места с общо население 62 005 жители към 7 септември 2021 г.
Административно-териториални промени
МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Юглюк на с. Дарец;
МЗ № 3225/обн. 21 ноември 1934 г. – преименува с. Исмаилер на с. Бойно;
– преименува с. Джебил оглар на с. Гледка;
– преименува с. Гьоклемезлер на с. Стремци;
МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Рамиш (Рам кьой) на с. Айрово;
– преименува с. Бояджи кьой на с. Багра;
– преименува с. Хасан бабалар на с. Бащина;
– преименува с. Акче кайряк (Акча кайряк) на с. Бели плаз;
– преименува м. Терзи алилер гюллю на м. Бленика;
– преименува с. Алем Бейлер на с. Болярци;
– преименува м. Теке менетлер на м. Брош;
– преименува с. Акча алан на с. Бяла поляна;
– преименува с. Тюрк кабаач на с. Велешани;
– преименува с. Сархошлар на с. Веселчане;
– преименува с. Яйлъджик (Яйледжик) на с. Висока поляна;
– преименува с. Хисар юстю на с. Вишеград;
– преименува с. Юкюзчилар на с. Воловарци;
– преименува с. Емир оглар на с. Главатари;
– преименува с. Сагърлер (Сарлар) на с. Глухар;
– преименува м. Бююк дере на м. Голяма бара;
– преименува с. Каралар (Кара алар) на с. Горна крепост;
– преименува с. Йорджеклер на с. Гъсково;
– преименува м. Хамзалар на м. Добриново;
– преименува с. Бююк ерджели на с. Доброволец;
– преименува с. Дойренлар на с. Дойранско;
– преименува м. Дере махле на м. Долна крепост;
– преименува с. Ямур кьой на с. Дъждино;
– преименува с. Омер оллар (Ямурлар) на с. Дъждовница;
– преименува с. Дънгърлар на с. Дънгово;
– преименува с. Мюселимлер на с. Дъхово;
– преименува м. Макаклар (Салман) на м. Енчец;
– преименува с. Хисар алтъ на с. Желязна врата;
– преименува с. Елджилер (Ялджилер) на с. Жинзифово;
– преименува с. Хамбараджик на с. Житарник;
– преименува с. Кая алтъ на с. Звезделина;
– преименува с. Каба виран на с. Звездан;
– преименува с. Бояджиклии (Бояджиклар) на с. Звиница;
– преименува м. Кадър месчит на м. Зелениково;
– преименува м. Кърлар (Кърлар-Хорозлар) на м. Зимзелен;
Политика
Награди за Община Кърджали
Победител в категория „Спорт и младежки политики“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета инж. Хасан Азис за спортни площадки и зали за насърчаване и развитието на любителския и професионалния спорт.
Природни и исторически забележителности, туризъм
Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазената природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат еко-туризъм в приоритет за развитие на общината. На територията ѝ има няколко защитени природни обекта – природните забележителности „Каменната сватба“, „Каменните гъби“ край село Бели пласт; „Скалният прозорец“ край село Костино, а също и няколко защитени местности с находища на световно застрашени представители на флората и фауната – „Венерин косъм“, „Юмрук скала“ и „Средна Арда“.
По поречието на река Арда и язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“ е поставено началото на изграждане на бази за краткотраен отдих и развитие на всички видове водни спортове и съществуват идеални условия за ловен, риболовен и гребен туризъм.
Множество уникални неолитни паметници, крепости и други археологични находки напомнят за богатото културно-историческо минало на този край. В Историческия музей в град Кърджали се съхранява богата колекция от над 30 000 експоната, като част от тях са уникални в световен мащаб. Експозициите на трите отдела „Археология“, „Природа“ и „Етнография“ проследяват историческото развитие на Източните Родопи от VI хил. пр.н.е. до наши дни. Най-старите исторически пластове датират от новокаменната епоха и преминават през бронзовата и желязната. Крепостите, скалните ниши и светилищата носят белезите на тракийската, гръцката и римската цивилизации. Средновековните манастирски комплекси, крепости и некрополи говорят за величието на Византия и силата на Първото и Второто българско царство.
Продължаващите археологични експедиции на територията на общината откриват нови страници от историята на този кръстопът на народи и култури. През месец август 2000 г. близо до гр. Кърджали, край средновековната крепост „Перперикон“ археолози под ръководството на ст.н.с. Николай Овчаров откриват тракийски царски дворец със светилища от края на V-IV век пр.н.е., разположен под старата крепост. Това е единственият открит свещен тракийски царски дворец от тази епоха.
Транспорт
През територията на общината преминава участък от 40,9 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.
През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,4 km:
участък от 15 km от Републикански път I-5 (от km 335,7 до km 350,7);
началният участък от 26,2 km от Републикански път III-507 (от km 0 до km 26,2);
последният участък от 16,5 km от Републикански път III-865 (от km 49,9 до km 66,4);
последният участък от 20,5 km от Републикански път III-5009 (от km 5,1 до km 25,6);
началният участък от 15,7 km от Републикански път III-5071 (от km 0 до km 15,7);
началният участък от 15,7 km от Републикански път III-5072 (от km 0 до km 15,7);
началният участък от 2,8 km от Републикански път III-8653 (от km 0 до km 2,8).
Топографска карта
Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
Регионален исторически музей – Кърджали Архив на оригинала от 2007-11-20 в Wayback Machine.
Източници
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Kaynak: Wikipedia – Кърджали (община) · CC BY-SA 4.0
Demography
Ethnic groups
According to the 2011 census, the municipality of Kardzhali was mostly inhabited by ethnic Turks (55.5%) and ethnic Bulgarians (40.5%), with Romani people, others and undeclared comprising the rest of the population.
Vital statistics
The municipality of Kardzhali has a slightly higher birth rate than the Bulgarian average, while its death rate is significantly lower. The municipality has favourable demographic indicators compared to the rest of Kardzhali Province and Bulgaria as whole.
Religion
According to the latest Bulgarian census of 2011, the religious composition, among those who answered the optional question on religious identification, was the following:
A majority of the population of Kardzhali Municipality identify themselves as Muslims. At the 2011 census, 52.8% of respondents identified as believers of Islam, mostly ethnic Turks and a small Pomak population. The Bulgarian minority is mostly Orthodox Christian belonging to the Bulgarian Orthodox Church (37.1%).
