Пазарджик
Община Пазарджик се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.
Government administration · Bulgaria · 0 followers
Overview
Община Пазарджик се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.
Interested in working with us in the future?
Follow to see new jobs and posts in your feed.
No news yet.
About
Община Пазарджик се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.
Kaynak: Wikipedia · CC BY-SA 4.0
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в източната част на област Пазарджик. С площта си от 636,722 km2 заема 2-ро място сред 12-те общините на областта, което съставлява 14,21% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
на юг – община Брацигово и община Пещера;
на север – община Панагюрище и община Стрелча;
на изток – община Съединение и община Родопи, област Пловдив;
на югоизток – община Стамболийски, област Пловдив.
Релеф
В по-голямата си част релефът на общината е равнинен, а в южната част хълмист, ниско и средно планински като територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и най-северните части на Западните Родопи.
Около 90% от територията на общината се заема от западните части на обширното и равно Пазарджишко-Пловдивското поле. Източно от село Говедаре, в коритото на река Марица се намира най-ниската точка на общината – 182 m н.в. В северната част на общината, югозападно от село Овчеполци, на около 300 m на околния терен се издигат ниските Овчи хълмове с максимална височина връх Гъзера (521 m).
Останалите 10% от територията на общината се заемат от крайните северни части на Западните Родопи. На юг от река Марица по границата с общините Брацигово и Пещера в пределите на общината попадат северните склонове на ниските Бесапарски ридове с техния най-висок Еленски връх (535 m), разположен на около 2 km южно от село Огняново. В най-южната част на общината се простират северните склонове на западнородопския рид Къркария. На границата с Община Ракитово, югозападно от село Паталеница се издига най-високата точка на рида и на общината – връх Калчиш (1475 m).
Води
Основна водна артерия на община Пазарджик е река Марица, която протича през нея от запад на изток на протежение от около 22 – 23 km. Тя навлиза в общината северозападно от село Звъничево, минава през областния град Пазарджик и покрай селата Мирянци, Синитово, Огняново, Хаджиево и Говедаре и източно от последното навлиза в Област Пловдив. В пределите на общината в река Марица отляво се вливат два от големите ѝ притоци – реките Тополница и Луда Яна. Река Тополница протича през общината с най-долното си течение, преминава покрай село Юнаците и западно от град Пазарджик се влива в Марица. Река Луда Яна навлиза в общината западно от село Цар Асен, минава покрай селата Росен, Черногорово, Крали Марко и Пищигово и западно от село Огняново се влива в Марица. Реките, вливащи се отдясно в река Марица в пределите на общината са малки и къси и водят началото си от рида Къркария, като по-големите от тях са Црънча и Дебръщица.
Население
Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Населени места
Общината има 32 населени места с общо население 91 368 жители, което я прави 9-а по големина в страната към 7 септември 2021 г.
Административно-териториални промени
през 1887 г. – заличено е с. Дениз беглии и е присъединено като квартал на с. Гелеменово без административен акт;
през 1888 г. – заличено е с. Алифаково поради изселване, без административен акт;
през 1898 г. – заличено е с. Симитли поради изселване, без административен акт;
през 1900 г. – преименуван е гр. Татар Пазарджик на гр. Пазарджик без административен акт;
Указ № 216/обн. 30.07.1905 г. – заличава м. Кочагово поради изселване;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – възстановява м. Кочагово като отделно населено място след презаселване и я преименува на м. Алеково;
– преименува с. Кьосе Муратово на с. Братаница;
– преименува с. Згарлии на с. Величково;
– преименува с. Башикърово на с. Главиница;
– преименува с. Карезлии на с. Добровница;
– преименува с. Меликадъново на с. Драгор;
– преименува с. Чангарлии на с. Звъничево;
– преименува с. Кула касаплии на с. Ивайло;
– преименува с. Муссиево на с. Крали Марко;
– преименува с. Доганово Конаре (Куру кьой, Конаре) на с. Мало Конаре;
– преименува с. Ферезлии на с. Овчеполци;
– преименува с. Аджиларе (Аладжилар) на с. Светогорци;
– преименува с. Кавак дере на с. Тополи дол;
– преименува с. Караплии на с. Цар Асен;
МЗ № 667/обн. 13.09.1937 г. – преименува с. Светогорци на с. Алеко Константинов;
– преименува м. Алеково на м. Стария извор;
МЗ № 1689/обн. 27.09.1937 г. – преименува с. Саладиново на с. Марица;
Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Марица на с. Огняново;
Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Баткун и го присъединява като квартал на с. Паталеница;
Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Алеко Константинов на с. Алеко Константиново;
Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава м. Стария извор и я присъединява като квартал на с. Алеко Константиново;
Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отделя селата Динката и Щърково и техните землища от община Пазарджик и ги присъединява към новосъздадената община Лесичово, област Пазарджик;
Транспорт
През територията на общината преминават два участъка от железопътната мрежа на България:
от запад на изток, по долината на река Марица, на протежение от 20 km преминава участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград;
в крайната североизточна част, покрай селата Тополи дол и Овчеполци, на протежение от 12,8 km преминава участък от трасето на жп линията Пловдив – Панагюрище.
През общината преминават изцяло или частично 11 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 156,2 km:
участък от 19,7 km от автомагистрала Тракия (от km 86,6 до km 106,3);
участък от 25,6 km от Републикански път I-8 (от km 183,3 до km 208,9);
участък от 27,5 km от Републикански път II-37 (от km 112,7 до km 140,2);
началният участък от 6,1 km от Републикански път II-84 (от km 0 до km 6,1);
последният участък от 6,7 km от Републикански път III-803 (от km 48 до km 54,7);
целият участък от 9,8 km от Републикански път III-3703;
началният участък от 10,9 km от Републикански път III-3704 (от km 0 до km 10,9);
началният участък от 13,2 km от Републикански път III-3706 (от km 0 до km 13,2);
последният участък от 5,4 km от Републикански път III-6062 (от km 17,7 до km 23,1);
началният участък от 22 km от Републикански път III-8003 (от km 0 до km 22,0);
началният участък от 9,3 km от Републикански път III-8004 (от km 0 до km 9,3).
Топографска карта
Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно община Пазарджик
((bg)) Общински съвет – Пазарджик Архив на оригинала от 2015-08-01 в Wayback Machine.
Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Пазарджик (официален сайт)
Kaynak: Wikipedia – Пазарджик (община) · CC BY-SA 4.0
Demography
The population of 134,295 lives in 32 settlements which include one town (Pazardzhik) and 31 villages.
Religion
According to the latest Bulgarian census of 2011, the religious composition, among those who answered the optional question on religious identification, was the following:
