Перник
Община Перник е разположена в Югозападна България и е една от съставните общини на област Перник.
Government administration · Bulgaria · 0 followers
Overview
Община Перник е разположена в Югозападна България и е една от съставните общини на област Перник.
Interested in working with us in the future?
Follow to see new jobs and posts in your feed.
No news yet.
About
Община Перник е разположена в Югозападна България и е една от съставните общини на област Перник.
Kaynak: Wikipedia · CC BY-SA 4.0
География

Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в североизточната част на област Перник. Част от нейната територия попада в историко-географската област Краище и в частност в по-малката историко-географска област Граово. С площта си от 484,213 km2 заема 3-то място сред 6-те общините на областта, което съставлява 20,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
на север – община Божурище, Софийска област;
на североизток – Столична община, област София;
на югоизток – община Самоков, Софийска област.
Релеф
Релефът на община Перник е твърде разнообразен, от високо планински, през ниско планински, хълмист и котловинен. От северозапад на югоизток, по цялото протежение на общината се простират две котловини. На северозапад – южната половина на Брезнишката котловина, в южната част на която, в началото на Чардакския пролом на река Струма, южно от град Батановци се намира най-ниската точка на общината – 656 m н.в. Чрез пролома Кракра на югоизток Брезнишката котловина се свързва с Пернишката котловина, надморската височина на която е от 750 до 800 m.
Тези две котловини са оградени от частите на две планински редици: Завалско-Планската на северизток и Руйско-Верилската на югозапад.
Към Завалско-Планската планинска редица в пределите на общината попадат части от три планини. В най-северните ѝ предели попадат крайните югоизточни части на планината Вискяр. Най-високата ѝ точка на територията на община Перник е връх Кале (1052,5 m), издигащ се североизточно от село Вискяр. На югозапад чрез Радуйската седловина Вискяр се свързва с планината Люлин. В пределите на общината попадат нейните югозападни склонове, обърнати към Пернишката котловина, а най-високата ѝ точка връх Дупевица (1256 m) се издига североизточно от село Големо Бучино, на границата със Столична община. На югоизток от Пернишката котловина се издига четвъртата по височина планина в България – Витоша. В пределите на община Перник попада почти 1/3 от територията на планината, основно нейната западна част. На границата със Столична община, североизточно от село Чуйпетлово се извисява нейният най-висок връх Черни връх 2290 m.
Административно-териториални промени
Указ № 44/обн. 11.02.1887 г. – преименува с. Сръбски Самоков на с. Попово;
Указ № 402/обн. 18.09.1929 г. – признава с. Перник за гр. Перник;
Указ № 949/обн. 08.12.1944 г. – преименува с. Попово на с. Витошко;
Указ № 649/обн. 16.07.1949 г. – преименува гр. Перник на гр. Димитрово;
Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Батановци на с. Темелково;
Указ № 408/обн. 13.10.1953 г. – заличава селата Витошко и Крапец поради изселване;
Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Бела вода, Калкас и Мошино и ги присъединява като квартали на гр. Димитрово;
Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – признава н.м. Рударци (от с. Кладница) за отделно населено място – с. Рударци;
Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – обединява селата Райлово (Райловци) и Църнел в едно ново населено място – с. Люлин;
Указ № 21/обн. 19.01.1962 г. – преименува с. Църква на с. Даскалово;
– възстановява старото име на гр. Димитрово на гр. Перник;
Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Чупетлово (Чупетльово) на с. Чуйпетлово;
Указ № 2434/обн. 27.10.1972 г. – заличава с. Даскалово и го присъединява като квартал на гр. Перник;
Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Темелково за гр. Темелково;
Указ № 157/обн. 10.05.1991 г. – възстановява старото име на гр. Темелково на гр. Батановци;
Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Черна гора от гр. Батановци и го признава за отделно населено място – с. Черна гора;
Указ № 120/обн. 14.04.1998 г. – отделя с. Селищен дол и землището му от община Брезник, област Перник и го присъединява към община Перник.
Население
Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Вероизповедания
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:
Политика

Общински съвет
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:
Транспорт
През общината преминават три участъка от железопътната мрежа на България:
от изток на запад, по долината на река Струма, в т.ч. през областния център град Перник – участък от 18,2 km от трасето на жп линията София – Благоевград – Кулата;
от юг на север – началният участък от 18,6 km от трасето на жп линията Перник – Радуил – Волуяк;
целият участък от 16,2 km от спомагателната жп линия гара Разменна – Батановци.
През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,2 km:
последният участък от 9,8 km от автомагистрала Люлин (от km 9,2 до km 19,0);
началният участък от 15,3 km от автомагистрала Срума (от km 287,4 до km 302,7);
участък от 15,6 km от Републикански път I-1 (от km 287,1 до km 302,7);
участък от 15,5 km от Републикански път I-6 (от km 74,7 до km 90,2);
началният участък от 15,6 km от Републикански път II-63 (от km 0 до km 15,6);
началният участък от 12,3 km от Републикански път III-605 (от km 0 до km 12,3);
последният участък от 13,9 km от Републикански път III-802 (от km 13,3 до km 27,2);
целият участък от 8,1 km от Републикански път III-1003.
Топографски карти
Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно община Перник
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Kaynak: Wikipedia – Перник (община) · CC BY-SA 4.0
Demography
At the 2011 census, the population of Pernik was 97,181. Most of the inhabitants were Bulgarians (91.4%) with a minority of Gypsies/Romani (1.83%). 6.36% of the population's ethnicity was unknown.
Villages
In addition to the capital town of Pernik, the municipality consists of one more town and 22 villages.
Kaynak: Wikipedia – Pernik Municipality · CC BY-SA 4.0
