
Сливен
Община Сливен се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.
Government administration · Bulgaria · 0 followers
Overview
Община Сливен се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен. Общината е най-голямата по площ в България със своите 1366,63 km², след нея е Столична община с 1348,90 km².
Interested in working with us in the future?
Follow to see new jobs and posts in your feed.
No news yet.
About
Община Сливен се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен. Общината е най-голямата по площ в България със своите 1366,63 km², след нея е Столична община с 1348,90 km².
Kaynak: Wikipedia · CC BY-SA 4.0
География

Географско положение, граници, големина
Общината заема централната и югоизточната част на област Сливен. С площта си от 1366,63 km² е най-голямата сред 4-те общини на областта, което съставлява 38,56% от територията на областта и същевременно най-голямата по площ община в България. Границите ѝ са следните:
на изток – община Стралджа, област Ямбол;
на югоизток и юг – община Тунджа, област Ямбол;
на северозапад – община Елена, област Велико Търново и община Антоново, област Търговище.
Релеф
Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, ниско и средно планински в северната. Поради голямата си територия тя заема части от пет физикогеографски области на България – Стара планина, Сливенската котловина, Средна гора, Горнотракийската низина, а крайният ѝ северозападен район в Предбалкана.
Към Старопланинската физикогеографска област в община Сливен попадат части от 5 орографски единици. Крайните ѝ западни райони, на запад от прохода Вратник, се заемат от най-източните части на Елено-Твърдишка планина (най-източната част на Средна Стара планина) В нея, на около 3 km западно от местността Агликина поляна, се издига връх Соуджака (1213 m), най-високата точка на цялата община. На изток от прохода Вратник се простира Източна Стара планина. В пределите на община Сливен попадат части от 4 нейни планини. Първата и най-високата е Сливенска планина с връх Българка (1180,5 m, най-високата точка на цялата Източна Стара планина), извисяващ се северно от град Сливен. Планината с много малко изключение изцяло влиза в пределите на общината. На север тя се простира до дълбоката и тясна долина на река Луда Камчия, на изток – до Сливенския проход, на юг със стръмни склонове се спуска към Сливенското поле, а на запад дълбоката долина на Беленска река я отделя от Елено-Твърдишка планина. На север от долината на Луда Камчия на територията на община Сливен се простират крайните южни най-високи части на Котленска планина – 1106,6 m до прохода Вратник. Районът източно от Сливенския проход и южно от долината се заема от най-западната част на Стидовска планина с връх Калинка (938,1 m). Югоизточно от Сливенския проход се простира планината Гребенец, която на изток достига до Марашки проход. С изключение на част от северните ѝ склонове, тя изцяло попада в пределите на община Сливен, а на юг се спуска стръмно към Сливенската котловина. Най-високата ѝ точка е връх Гаваните (1034,3 m), който се намира североизточно от село Сотиря.
Административно-териториални промени
през 1878 г. – преименувано е с. Яйла кьой на с. Николаево от населението без административен акт;
– преименувано е с. Кьопеклии на с. Скобелево от населението без административен акт;
през 1881 г. – преименувано е с. Дермен дере на с. Гавраилово без административен акт;
Постановление на общинския съвет от 1882 г. – преименува с. Черкешлии на с. Михайлово;
Приказ № 183/10.11.1882 г. – преименува с. Бургуджии на с. Горно Александрово;
през 1886 г. – заличено е с. Суфталари поради изселване, без административен акт;
през 1900 г. – заличени са колибите Макаклар, Мемиш махле и Хатин и са присъединени като квартали на м. Карамцалари без административен акт;
Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Бухалии на с. Биково;
– преименува с. Генджалии на с. Младово;
– преименува с. Мехрем бей на с. Старо село;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Конезлери на м. Божевци;
– преименува с. Аладаглии на с. Гергевец;
– преименува с. Налбантларе на с. Ковачите;
– преименува с. Артаклари на с. Крушаре;
– преименува с. Касанлии (Карсънлии) на с. Панаретовци;
– преименува м. Кочеклари на м. Ръченица;
– преименува с. Турсунлии на с. Самуилово;
– преименува м. Карамцалари на м. Сборище;
– преименува с. Кара саралии на с. Селиминово;
– преименува с. Каваклии на с. Тополчане;
– преименува м. Тикен бунар (Трънен кладенец) на м. Търнен кладенец;
– преименува с. Касъмово на с. Чинтулово;
МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува с. Исирлии (Есирлии) на с. Блатец;
МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Сърт кьой на м. Било;
– преименува с. Кюмюрджи чифлик на с. Въглен;
– преименува с. Демирджилии на с. Камен;
– преименува м. Кечи дере на м. Козин дол;
– преименува с. Ени кьой на с. Новачево;
– преименува м. Мюслюмлери на м. Средорек;
МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Михайлово на с. Желю войвода;
Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Лулица и го присъединява като квартал на с. Желю войвода;
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:
Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):
Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Вероизповедания
Протестантите в Сливен са представени от евангелски петдесятници, адвентисти и баптисти. В града има и вярващи, причислени към арменската апостолическа църква.
Политика

Общински съвет
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:
Транспорт
През територията на община Сливен преминават два участъка с обща дължина 61,8 km от Железопътната мрежа на България:
от запад на изток, през средата на общината, в т.ч. и през областния център град Сливен – участък от 46,4 km от трасето на жп линията София – Карлово – Зимница – Карнобат – Бургас.
от запад на изток, в южната ѝ част – участък от 15,4 km от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Зимница.
През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 248 km:
участък от 19,7 km от автамагистрала Тракия (от km 253,7 до km 273,4);
участък от 57,8 km от Републикански път I-6 (от km 375,1 до km 432,9);
участък от 63,8 km от Републикански път II-53 (от km 70,3 до km 134,1);
началният участък от 16,7 km от Републикански път II-66 (от km 0 до km 16,7);
последният участък от 3,2 km от Републикански път III-484 (от km 24,8 до km 28,0);
последният участък от 33,3 km от Републикански път III-488 (от km 4,8 до km 38,1);
участък от 17,6 km от Републикански път III-555 (от km 13,3 до km 30,9);
последният участък от 9,9 km от Републикански път III-5305 (от km 13,1 до km 23,0);
целият участък от 8,8 km от Републикански път III-6007;
началният участък от 17,2 km от Републикански път III-6601 (от km 0 до km 17,2).
Топографска карта
Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-53. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно община Сливен
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Kaynak: Wikipedia – Сливен (община) · CC BY-SA 4.0
Demography
At the 2011 census, the population of Sliven was 125,268. Most of the inhabitants were Bulgarians (70.65%) with a minority of Turks (3.35%) and Gypsies/Romani (9.7%). 14.88% of the population's ethnicity was unknown.
Villages
In addition to the capital town of Sliven, there are 44 villages in the municipality:
Kaynak: Wikipedia – Sliven Municipality · CC BY-SA 4.0
