Столична община
Столична община е единствената община в област София, Западна България.
Government administration · Bulgaria · 0 followers
Overview
Столична община е единствената община в област София, Западна България.
Interested in working with us in the future?
Follow to see new jobs and posts in your feed.
No news yet.
About
Столична община е единствената община в област София, Западна България.
Kaynak: Wikipedia · CC BY-SA 4.0
География
Географско положение, граници, големина
Столична община е единствената община в област София. С площ от 1348,902 km2 е втората по големина българска община след община Сливен. Границите ѝ са следните:
на северозапад – община Божурище и община Костинброд, Софийска област;
на север – община Своге, Софийска област;
на изток – община Елин Пелин, Софийска област;
на югоизток – община Ихтиман, Софийска област;
на юг – община Самоков, Софийска област;
на запад – община Перник, област Перник.
Релеф
Релефът на общината е равнинен, ниско-, средно- и високопланински, като територията ѝ попада в пределите на Западна Стара планина, Софийската котловина, планините Люлин, Витоша и Плана и Ихтиманска Средна гора.
Централните райони на Столична се заемат от средната, най-равна и най-ниска част на Софийската котловина (Софийското поле) с надморска височина от 550 до 650 m.
Северно и североизточно от нея в пределите на Столична община попадат южните склонове на две планини, части от Западна Стара планина. Северно от котловината, от двете страни на началото на Искърския пролом с цялата си дължина от близо 30 km се намира ниската Софийска планина. Най-високата ѝ точка връх Готен (1294,3 m) се намира на 3,5 km северно от град Бухово. На около 3 km северно от град Нови Искър, в началото на Искърския пролом, на границата с община Своге, в коритото на река Искър се намира най-ниската ѝ точка – 505 m н.в. Източно от нея и североизточно от Софийската котловина се простират югозападните части на планината Мургаш. В крайния североизток на общината, където се събират границите ѝ с общините Своге, Ботевград и Елин Пелин се издига най-високият ѝ връх Мургаш 1687 m.
Югозападно от Софийската котловина на територията на Столична община се простират северните склонове на планината Люлин. На 2 km северозападно от село Владая, на границата с община Перник е разположен най-високият ѝ връх Дупевица 1255,8 m. На югоизток, чрез Владайската седловина Люлин се свързва с планината Витоша. На територията на общината попадат нейните северни и източни части. На границата с община Перник се извисява нейният първенец Черни връх 2290 m, който се явява и най-висока точка на цялата община. Югоизточно от нея дълбоката долина на Железнишка река (Ведена, ляв приток на Искър) я разделя, а високата седловина Ярема я свързва с ниската Плана планина. На територията на Столична община са разположени нейните северни и североизточни най-високи части. На 2 km северно от село Плана е разположен най-високият ѝ връх Манастирище 1338,4 m.
Административно-териториално деление
Съгласно Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове територията на общината е разделена на 24 административни района (виж списъка в шаблона най-отдолу).
Административно-териториални промени
Указ № 22/обн. 17.07.1879 г. – преименува с. Бали ефенди на с. Медено село;
Височайши доклад № 6187/обн. 31.12.1881 г. – преименува с. Медено село на с. Княжево;
Указ № 82/обн. 02.02.1895 г. – заличава с. Подуяне (Подуене) и го присъединява като квартал на гр. София;
Указ № 157/обн. 04.03.1895 г. – преименува с. Беглер чифлик на с. Симеоново;
Указ № 522/обн. 18.12.1923 г. – признава н.м. Надежда (от с. Връбница) за отделно населено място – с. Надежда;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Вердикалино на с. Вердикал;
– преименува с. Чамурлии на с. Шишманово;
МЗ №1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Орландовци на с. Райна Княгиня;
МЗ № 919/обн. 20.06.1936 г. – преименува с. Куманица на с. Кубратово;
МЗ № 3057/обн. 07.09.1938 г. – възстановява старото име на с. Райна Княгиня на с. Орландовци;
МЗ № 2915/обн. 16.01.1943 г. – признава м. Плана за с. Плана;
между 1946 и 1956 г. – заличени са м. Красно село и с. Надежда и са присъединени като квартали на гр. София без административен акт;
Указ № 41/обн. 07.07.1947 г. – заличава с. Погледец и го присъединява като квартал на с. Требич;
– заличава н.м. Чохаджийско предградие и я присъединява като квартал на гр. София;
Указ № 291/обн. 23.06.1950 г. – заличава с. Кациляне и го присъединява като квартал на с. Долни Богров;
Указ № 293/обн. 28.08.1953 г. – преименува с. Владая на с. Райко Даскалово;
Указ № 313/обн. 29.10.1954 г. – заличава селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово поради изселване;
Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – заличава селата Биримирци и Обрадовци и ги присъединява като квартали на гр. София;
Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – обединява селата Кумарица и Славовци в едно ново населено място – с. Александър Войков;
– обединява селата Горни Лозен и Долни Лозен в едно ново населено място – с. Лозен;
през 1956 г. – осъвременено е името на с. Бутунец на с. Ботунец без административен акт;
Население
По данни на НСИ от преброяването през 2021 г. броят на населението на община София е 1 307 439 души.
Численост на населението според преброяванията през годините:
Населени места
Общината се състои от 38 населени места, включваща 4 града и 34 села. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по райони (подредени по численост на населението):
Награди за община София
Победител в категория „Ефективно управление на проекти“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Йорданка Фъндъкова за разработване на проекти и печелене на финансиране за подобряване на градската среда.
Управление
Ред на административните правомощия в Столична община
Областният управител на област София (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столична община, се назначава пряко от Министерския съвет (а зам.-областните управители – от министър-председателя); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.
Столичният общински съвет (СОС) има правомощия над цялата Столична община, основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на местни избори; СОС определя бюджетите на Столична община и на отделните софийски райони.
Кметът на Столична община (вижте Кмет на София) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо тридесет и осемте населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори.
Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над селата и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (Столичният общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.
От чисто териториална гледна точка, между община София и област София-град няма разлика; „София-град“ е синоним за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. Софийска област) не е „област София“ (т.е. София-град). София-област често (погрешно) се нарича „София-окръг“. Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град.
Три населени места в Столична община на пръв поглед нямат кметове, а именно: гр. Нови Искър, гр. Банкя и с. Панчарево. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко кмет и на съответното населено място. Гр. Бухово е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци)
Общински организации и предприятия
Общинско предприятие „Управление на общински земи и гори“
Специализирани общински приватизационен фонд (СОПФ)
Транспорт
През територията на общината изцяло или частично преминават участъци от 6 жп линии от Железопътната мрежа на България с обща дължина 147,7 km.
участък от 31,8 km от трасето на жп линията Калотина – София – Пловдив – Свиленград;
целият участък от 10,9 km от трасето на жп линията Волуяк – Банкя;
целият участък от 16,1 km от трасето на жп линията Подуяне – Биримирци – Волуяк;
началният участък от 3,2 km от трасето на жп линията Волуяк – Перник;
началният участък от 21,4 km от трасето на жп линията София – Перник – Радомир – Кулата;
началният участък от 17,1 km от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна;
началният участък от 25,8 km от трасето на жп линията Илиянци – Карлово – Карнобат – Бургас;
целият участък от 4,6 km от трасето на жп линията Световрачене – Курило;
целият участък от 16,8 km от трасето на жп линията Столник – Казичене;
През общината преминават изцяло или частично 14 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 348 km. Поради това, че някои от трасетата на пътищата се дублират от общата дължина от 348 km се изваждат дублиращите отсечки от 113,1 km и истинската дължина на Републиканската пътна мрежа на територията на Столична община е 234,9 km;
началният участък от 10,2 km от автомагистрала Тракия (от km 0 до km 10,2);
началният участък от 14,2 km от автомагистрала Хемус (от km 0 до km 14,2);
началният участък от 9,2 km от автомагистрала Люлин (от km 0 до km 9,2);
участък от 53,8 km от Републикански път I-1 (от km 233,3 до km 287,1);
участък от (47,9 – 46 = 1,9 km) от Републикански път I-6 (от km 90,2 до km 138,1) (от Републикански път I-6 се изваждат 46 km, поради дублирането му с Републикански път I-1);
участък от (50,5 – 8,7 – 5,9 = 36,9 km) от Републикански път I-8 (от km 43,6 до km 94,1) (от Републикански път I-8 се изваждат 8,7 km и 5,9 km, поради дублирането му с Републикански път I-1 и автомагистрала Тракия);
Топографски карти
Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-60. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно Столична община
Kaynak: Wikipedia – Столична община · CC BY-SA 4.0
Settlements
Sofia Capital Municipality includes the following 38 places (cities are shown in bold):
Balsha, Bankya, Bistritsa, Buhovo, Busmantsi, Chepintsi, Dobroslavtsi, Dolni Bogrov, Dolni Pasarel, German, Gorni Bogrov, Ivanyane, Zheleznitsa, Zhelyava, Zhiten, Kazichene, Klisura, Kokalyane, Krivina, Kubratovo, Katina, Lokorsko, Lozen, Malo Buchino, Marchaevo, Mirovyane, Mramor, Negovan, Novi Iskar, Pancharevo, Plana, Podgumer, Sofia, Svetovrachene, Vladaya, Voluyak, Voynegovtsi and Yana
Demography
According to the latest Bulgarian census of 2011, the religious composition, among those who answered the optional question on religious identification, was the following:
