Шумен
Община Шумен е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.
Government administration · Bulgaria · 0 followers
Overview
Община Шумен е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.
Interested in working with us in the future?
Follow to see new jobs and posts in your feed.
No news yet.
About
Община Шумен е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.
Kaynak: Wikipedia · CC BY-SA 4.0
География

Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в централната част на област Шумен. С площта си от 652,29 km2 е най-голямата сред 10-те общините на областта, което съставлява 19,24% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
на североизток – община Нови пазар и община Каспичан;
на югоизток – община Провадия, област Варна;
на запад – община Търговище, област Търговище;
Релеф
Релефът на общината е равнинен и платовиден, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.
На запад от град Шумен, в пределите на общината е разположено почти цялото Шуменско плато, в което на границата с община Велики Преслав се издига най-високата му точка връх Търнов дял (Търнов табия, 501,9 m), явяващ се и най-високата точка на цялата община. Северозападно от платото, на границата с община Търговище се намира конусовидното възвишение Фисек с едноименния си връх, висок 500,5 m.
Районите, разположени северно, източно и югоизточно от Шуменското плато са заети от обширни равнинни пространства с надморска височина от 70 до 200 m, като в пределите на община Шумен попадат части от четири полета: южната част на историко-географската област Овче поле – на север от платото; Плисковско поле – заема североизточната част на общината; Шуменско поле – разположено на изток и югоизток от Шуменското плато; Смядовско поле – северната му част, заемаща най-южния район на общината. В него, на границата с община Смядово, в коритото на река Голяма Камчия се намира най-ниската точка на община Шумен – 59 m н.в.
Източно от Шуменското и Смядовското поле на територията на община Шумен попадат крайните западни части на Провадийското плато – връх Сакартепе 388,6 m (разположен на 2 km северозападно от село Костена река, на границата с община Каспичан) и крайните западни части на Роякското плато – връх Дикеолу 410 m (разположен на 4 km югоизточно от село Ивански, на границата с община Смядово).
Административно-териториални промени
през 1883 г. – заличено е с. Стража (Страджа) поради изселване, без административен акт;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Горни Иджик на с. Васил Друмев;
– преименува с. Имрихор на с. Доктор Стамболски;
– преименува с. Аптаразак на с. Друмево;
– преименува с. Демир ханлии на с. Желез;
– преименува с. Долни Иджик на с. Илия Блъсков;
– преименува с. Дормуш на с. Митрополит Симеон;
МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Керемедин на с. Благово;
– преименува с. Сърт махле на с. Ветрище;
– преименува с. Юнуз бунар (Долни Юнуз бунар) на с. Кладенец;
– преименува с. Насърлие на с. Радко Димитриево;
през 1946 г. – осъвременява името на с. Средне на с. Средня без административен акт;
Указ № 3/обн. 11.01.1950 г. – преименува с. Митрополит Симеон на с. Лозево;
Указ № 40/обн. 31.01.1950 г. – преименува гр. Шумен на гр. Коларовград;
Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Доктор Стамболски на с. Велино;
през 1956 г. – уточнено е името на с. Вето (Вехто) на с. Вехтово без административен акт;
Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Желез и го присъединява като квартал на с. Друмево;
през 1965 г. – уточнено е името на с. Волов на с. Панайот Волово без административен акт;
Указ № 977/обн. 31.12.1965 г. – възстановява старото име на гр. Коларовград на гр. Шумен;
Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Илия Блъсков на с. Илия Блъсково;
Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Дивдядово и го присъединява като квартал на гр. Шумен;
Указ № 45/обн. 20.01.1978 г. – заличава селата Макак и Мътница и ги присъединява като квартали на гр. Шумен;
Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава племенно-животновъдния комплекс „Васил Коларов“ за отделно населено място – с. Коньовец;
Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Ивански и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Шумен;
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Политика
Общински съвет
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:
Транспорт
През общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 53 km.
През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 30,2 km – участък от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Шумен – Каспичан – Варна;
В най-северната част, през землището на село Велино, на протежение от 4,3 km – участък от трасето на жп линията Русе – Самуил – Каспичан;
В южната част, от север на юг, на протежение от 18,5 km – началният участък от трасето на жп линията Шумен – Комунари.
През общината преминават частично 11 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 138,6 km:
участък от 17,8 km от автомагистрала Хемус (от km 337,3 до km 355,1);
участък от 25 km от Републикански път I-2 (от km 101,5 до km 126,5);
последният участък от 10,3 km от Републикански път I-4 (от km 253,7 до km 264,3);
участък от 24,1 km от Републикански път I-7 (от km 105,8 до km 129,9);
началният участък от 15,7 km от Републикански път II-73 (от km 0 до km 15,7);
началният участък от 20,3 km от Републикански път III-731 (от km 0 до km 20,3);
началният участък от 7,5 km от Републикански път III-2006 (от km 0 до km 7,5);
последният участък от 1 km от Републикански път III-2082 (от km 36,2 до km 37,2);
последният участък от 9,1 km от Републикански път III-7003 (от km 39,6 до km 48,7);
последният участък от 2,2 km от Републикански път III-7004 (от km 9,3 до km 11,5);
началният участък от 5,3 km от Републикански път III-7301 (от km 0 до km 5,3).
Топографски карти
Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-30. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно община Шумен
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Kaynak: Wikipedia – Шумен (община) · CC BY-SA 4.0
Settlements

Shumen Municipality includes the following 27 places (towns are shown in bold):
Demography
The following table shows the change of the population during the last four decades. Since 1992 Shumen Municipality has comprised the former municipality of Ivanski and the numbers in the table reflect this unification.
Ethnic composition
According to the 2011 census, among those who answered the optional question on ethnic identification, the ethnic composition of the municipality was the following:
Religion
According to the latest Bulgarian census of 2011, the religious composition, among those who answered the optional question on religious identification, was the following:
Kaynak: Wikipedia – Shumen Municipality · CC BY-SA 4.0
