Варна
Община Варна се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.
Government administration · Bulgaria · 0 followers
Overview
Община Варна се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.
Interested in working with us in the future?
Follow to see new jobs and posts in your feed.
No news yet.
About
Община Варна се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.
Kaynak: Wikipedia · CC BY-SA 4.0
История
Територията на общината е една от най-древно населените в България. В общината са намерени материали от средния и от късния палеолит, от мезолита, халколита и от бронзовата епоха. Открити са римски терми (II в.), римска баня (III—IV в.), ранно християнска базилика с мозайка от V в., некрополи и останки от жилища, черкви и др. (V—VI в.), раннобългарски защитен вал (Аспарухов вал VIII в.), старобългарски манастир (X—XI в.).
На територията на общината, през VI век пр. Хр. като древно-гръцка колония възниква град Одесос. През. III—II в пр. Хр., достига голям икономически разцвет, сече свои монети. От VII век се нарича със славянското име Варна. Към края на VIII век територията на общината е включен в пределите на Първата българска държава. След покръстването (864 г.) става важен християнски център. Към 971 г. територията на общината попада под византийска власт. В края на XII век за известно време общината е превзета от цар Асен I (1187 – 1196), а през март 1203 г. е освободена от цар Калоян (1197 – 1207). През XIII—XIV век е здрава крепост и важно търговско пристанище на българската държава, посещавано от венециански и генуезки кораби. През 1366 г. крепостта е обсаждана безуспешно от граф Амедей VI Савойски. Около 1369 г. територията на общината е в пределите на Добруджанското княжество. През 1389 г. пада под османска власт. През 1399 г. градът е опустошен от татари. Тук през 1444 г. се води Варненската битка между обединените християнски войски и турците. Българското население на общината участва в Търновското въстание 1598 г. Постепенно селищата придобиват ориенталски облик със смесено население. Варна става административен център и най-силната крепост на западния бряг па Черно море. По време на Руско-турската война 1828 – 29 след 3-месечна обсада е превзет от руските войски. След изтеглянето им по силата на Одринския мир 1829 г., българското население от общината се изселва в Бесарабия и Южна Украйна. През Кримската война 1853 – 56 градът е база на английските и френски войски за действията им срещу Русия. От края на I пол. па XIX век в икономическия и просветения живот на общината настъпва подем. На 27 юли 1878 г. Варненската крепост е предадена на русите и общината е освободен от османската власт.
Физикогеографска характеристика
Географско положение, граници, големина
Община Варна е разположена в източната част на Дунавската равнина на брега на Черно море в източната част на област Варна. С площта си от 238,495 km2 заема 8-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 6,23% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Центърът на общината град Варна е административен, икономически и културен център на Североизточна България. Разполага с международни курорти, пристанище и аерогара. Град Варна и курортите заемат 80 km2, 15 km2 се падат на Варненското езеро, 61 km2 горски територии и 4 km2 – пристанище и пътища.
Релеф
Варненското езеро и изкуствено прокопания канал „езеро-морски залив“ разделят общината на северна и южна. Около тях се е оформила обширна низина. Тя е почти равна и само на места е усложнена от ясно изразени хълмове. Средната и надморска височина е 20 – 40 метра.
Наклоните на терена са полегати около южния бряг на езерото и квартал „Аспарухово“ и наклонени при квартал „Галата“, м.“Зеленика“ и „Ракитника“, до стръмни и много стръмни в части от м. „Прибой“, курортна зона „Прибой“ и района около хижа „Черноморец“). В южната и югоизточна част (до пътя Варна-Златни пясъци) преобладават места с надморска височина 20 – 40 м и полегати и наклонени терени.
Териториите разположени по протежение на крайбрежието имат източно изложение. Крайбрежната зона почти по цялото си протежение представлява висок и стръмен, на места почти отвесен скат, образуван от морската абразия, като в района на нос Галата, има активно свлачище. В района на курортна зона „Прибой“, хижа „Черноморец“ и източно от Галата има пясъчни плажове.
На север от Варненското езеро и низината, образувана край него се намира Франгенското плато, като в общината попадат южните, югоизточните и източните му склонове. Стръмните му откоси минават като венец северно от града. Северно от село Каменар се намира връх Армудтабия (343 m), най-високата точка на общината. Южните склонове на платото са стръмни и терасирани, като денивелацията във височина е от порядъка на 200 – 300 m. Стръмно спускащите се склонове на платото, особено в източната му част, както и силната абразионна дейност на морето са предпоставка за активна свлачищна дейност. Тук са налице стари и нови свличания.
Административно-териториални промени
Указ № 113/обн. 26 февруари 1899 г. – преименува с. Кьоклюджа на с. Звездица;
– преименува с. Дере кьой на с. Константиново;
МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Паша кьой на с. Владиславово;
– преименува с. Индже кьой на с. Тополи;
МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Айрян (Айрян кьой, Хайрян кьой) на с. Млечен;
– преименува с. Голяма Франга на с. Надежда;
МЗ № 1749/обн. 27 октомври 1936 г. – признава н.м. Казашка махала (от с. Тополи) за м. Казашка махала;
МЗ № 1190/обн. 25 март 1947 г. – преименува с. Царево на с. Виница;
Указ № 967/обн. 21 декември 1949 г. – преименува гр. Варна на гр. Сталин;
Указ № 161/обн. 30 май 1952 г. – преименува и признава м. Казашка махала за с. Казашко;
Указ № 374/обн. 23 октомври 1956 г. – възстановява старото име на гр. Сталин на гр. Варна;
Указ № 881/обн. 30 септември 1965 г. – заличава с. Млечен поради изселване;
Указ № 689/обн. 22 април 1975 г. – заличава селата Виница, Владиславово и Галата и ги присъединява като квартали на гр. Варна;
Указ № 325/обн. 19 септември 2000 г. – отделя с. Константиново и землището му от община Белослав и го прехвърля в община Варна.
Население
През 2007 г. в общината живее 4,4% от население на България и 26,4% от населението на Североизточна България.
Към 1 март 2007 по постоянен адрес живеят 334 145 души, a по настоящ достига до 357 752 души. През 2006 г. населението по настоящ адрес се увеличило с 2572души. На територията на общината пребивават много работници, студенти, ученици и туристи, които не влизат в статистиката. Населението през летния сезон достига до 1 млн.души.
Раждаемостта през 2005 г. в общината от 11,1‰ (3558 живородени) и е по-висока от тази в България 9,2‰. Смъртността е по ниска 10,5‰ (3353 починали) при 14,6‰ за страната. Естествения е прираст е положителен 0,6‰ (+205 души) при отрицателен за България от -5,4‰. През 2006 г. естествения прираст нараства на 2,4‰. Гъстота на населението в общината е голяма, 1510 души на кв. км. при средно за Българя 70ч/кв.км.
Численост на населението според преброяванията през годините:
Преброяване на населението през 2001 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Вероизповедания
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:
Политика
Награди за Община Варна
Победител в категория „Туризъм, култура, фестивали и традиции“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Иван Портних за развитието на общината като атрактивна туристическа дестинация с множество инициативи в различни посоки.
Икономика
През 2004 г. в общината има 16 883 регистрирани фирми от нефинансовия сектор. Техния оборот достига 6,61 млрд. лева, а печалбата до 449 млн. лв. Те дават 6,1 % от нетните приходи от продажби в Българската икономика. Печалбите на фирмите с по-високи от тези в страната. На всеки 100 лв. оборот се печелят 7 лв., а в България по 4 лв. Тук с разположени 5,8 % дълготрайните материални активи на българската икономика. През 2004 БВП на човек от общинта е 5594 лв. при средно за страната 4919 лв.
Транспорт
Покрай северния бряг на Варненското езеро преминава последният участък от 11 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.
През територията на общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 81,2 km:
последният участък от автомагистрала „Хемус“ (от km 420 до km 425);
началният участък от автомагистрала „Черно море“ (от km 0 до km 9,2);
последният участък от 5,5 km от Републикански път I-2 (от km 197,5 до km 203,0);
участък от 36 km от Републикански път I-9 (от km 85,7 до km 121,7);
последният участък от 5 km от Републикански път III-902 (от km 20,4 до km 25,4);
последният участък от 9,1 km от Републикански път III-2008 (от km 15,9 до km 25,0);
началният участък от 11,4 km от Републикански път III-9004 (от km 0 до km 11,4).
Топографски карти
Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-33. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Варна
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Kaynak: Wikipedia – Варна (община) · CC BY-SA 4.0
Settlements

Varna Municipality includes the following 6 places (towns are shown in bold):
Demography
The following table shows the change of the population during the last four decades.
Ethnic composition
According to the 2011 census, among those who answered the optional question on ethnic identification, the ethnic composition of the municipality was the following:
Religion
According to the latest Bulgarian census of 2011, the religious composition, among those who answered the optional question on religious identification, was the following:
Kaynak: Wikipedia – Varna Municipality · CC BY-SA 4.0
