Велико Търново
Община Велико Търново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.
Government administration · Bulgaria · 0 followers
Overview
Община Велико Търново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.
Interested in working with us in the future?
Follow to see new jobs and posts in your feed.
No news yet.
About
Община Велико Търново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.
Kaynak: Wikipedia · CC BY-SA 4.0
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в югозападната част на област Велико Търново. С площта си от 885,345 km2 заема 1-во място сред 10-те общините на областта, което съставлява 18,99% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
на североизток – община Горна Оряховица и община Лясковец;
на юг – община Гурково от област Стара Загора;
на югозапад – община Трявна и община Дряново от област Габрово;
на запад – община Севлиево от област Габрово.
Релеф
Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист и ниско планински, на север равнинен. Територията на общината условно попада в три физикогеографски области на България – Средна Стара планина, Средния Предбалкан и Средната Дунавска равнина.
Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните части на Тревненска планина, заемаща най-южната част общината. Тук се намира и най-високата точка на общината – връх Чукара (946 m), разположен южно от село Горановци. Източно от Прохода на Републиката в пределите на общината попадатат най-северозападните разклонения на Елено-Твърдишка планина с максимална височина връх Главите 939 m.
Около 3/4 от територията на община Велико Търново попада в пределите на Средния Предбалкан, като преобладаващият релеф е ниско планински и хълмист. Тук са обособени 9 броя възвишения, височини, ридове и плата, които попадат изцяло или частично в пределите на общината. Западно от долината на река Белица (десен приток на Янтра) се простират североизточните разклонения на Габровските възвишения – връх Йовчевски рът (716 m). Югоизточната част на общината, източно от долината на река Белица се заема от западните и северни склонове на Еленските височини – връх Вятърницата (743 m).
Цялата средна част на общината е заета от ниски възвишения и плата. От изток на запад се редуват: Западната част на Присовския рид (409 m). На север от него и източно от Търновския пролом на река Янтра – западните и югозападните склонове на Арбанашкото плато (440 m). На запад от пролома – Беляковското плато (440 m) и неговото западно продължение – Търновските височини (440 m). Югозападно от областния център Велико Търново, между долината на Янтра на север и Дряновска река на югоизток – полупланинският рид Меловете (връх Бакладжия 477 m). Западно от него, след Ветринския пролом на Янтра – северната част на рида Стените (връх Гюнето 510 m). И накрая, в най-западната част на общината, северозападно от горното течение на река Негованка (десен приток на Росица) – най-югоизточните склонове на платото Плужна (връх Картала 394 m).
Административно-териториални промени
след 1880 г. – заличено е с. Звънковци и е присъединено като квартал на к. Терзиювци;
Указ № 30/обн. 8 април 1893 г. – преименува с. Фида бей на с. Марийно;
Указ № 311/обн. 23 януари 1923 г. – признава Преображенския манастир за отделно населено място – ман.с. Преображенски манастир;
Указ № 48/обн. 9 февруари 1931 г. – преименува с. Марийно на с. Велчево;
МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Балван махла на с. Ветринци;
– преименува с. Кестамбол на с. Момин сбор;
– преименува с. Кованлъка на с. Пчелище;
– преименува с. Голямо Яларе на с. Русаля;
– преименува к. Кара Хасаните на к. Филип Тотево;
– преименува с. Чолакова махала (Чолак махле) на с. Чолаковци;
МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува с. Ибричево на с. Водолей;
МЗ № 7552/обн. 22 ноември 1947 г. – преименува к. Горни Дупини на к. Горни Еневец;
– преименува м. Дамяновци на м. Долни Дамяновци;
Указ № 48/обн. 9 февруари 1951 г. – преименува к. Караджовци на к. Сърненци;
Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава с. Шемшево и го присъединява като квартал на с. Леденик;
– признава к. Вонеща вода за с. Вонеща вода;
през 1956 г. – осъвременено е името на к. Илювци на к. Илевци без административен акт;
Указ № 50/обн. 9 февруари 1960 г. – преименува к. Първовци на к. Лагерите;
Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува к. Бойчовци на к. Бойчеви колиби;
– преименува к. Николчовци на к. Пирамидата;
Указ № 57/обн. 5 февруари 1965 г. – заличава колибите Таслаците и Татунчовци поради изселване;
Указ № 501/обн. 27 юли 1965 г. – преименува гр. Търново на гр. Велико Търново;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на к. Белчовци на к. Белчевци;
– осъвременява името на к. Горни Еневец на к. Горен Еневец;
– осъвременява името на к. Долни Еневец на к. Долен Еневец;
– осъвременява името на к. Йовчовци на к. Йовчевци;
Население
Населени места
Общината се състои от 89 населени места, от които 3 града и 86 села. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:
Вероизповедания
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:
Политика

Награди за Община Велико Търново
Победител в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“, раздел „големи общини“. Приз за кмета инж. Даниел Панов за цялостна дейност през годината във всички сфери на работа на ръководената от него местна администрация.
Общински съвет
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:
Транспорт
През територията на общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България:
през северната част, от запад на изток участък от 13,1 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;
през средата на общината, от север на юг участък от 20 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова;
в източната част, покрай селата Церова кория и Миндя, участък от 9,9 km от трасето нае жп линия Горна Оряховица – Елена. През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерския съвет.
През общината преминават частично или изцяло 12 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 195,8 km:
участък от 34,7 km от Републикански път I-4 (от km 100,2 до km 134,9);
участък от 16 km от Републикански път I-5 (от km 93 до km 114,3);
участък от 8,4 km от Републикански път II-53 (от km 24,9 до km 33,3);
началният участък от 33,9 km от Републикански път II-55 (от km 0 до km 33,9);
участък от 12,4 km от Републикански път III-303 (от km 50,2 до km 62,6);
началният участък от 15,2 km от Републикански път III-504 (от km 0 до km 15,2);
последният участък от 6,6 km от Републикански път III-514 (от km 47,4 до km 54,0);
началният участък от 16,7 km от Републикански път III-551 (от km 0 до km 16,7);
началният участък от 4,5 km от Републикански път III-552 (от km 0 до km 4,5);
последният участък от 14,8 km от Републикански път III-3031 (от km 14,6 до km 29,4);
целият участък от 20,6 km от Републикански път III-5302;
началният участък от 6,7 km от Републикански път III-5502 (от km 0 до km 6,7).
Топографски карти
Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-28. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-40. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно община Велико Търново
ДСБ – Велико Търново Архив на оригинала от 2012-02-24 в Wayback Machine.
Settlements

(towns are shown in bold): Population (December 2009)
Demography
The following table shows the change of the population during the last four decades. Since 1992 Veliko Tarnovo Municipality has comprised the former municipality of Kilifarevo and the numbers in the table reflect this unification.
Ethnic composition
According to the 2011 census, among those who answered the optional question on ethnic identification, the ethnic composition of the municipality was the following:
Religion
According to the latest Bulgarian census of 2011, the religious composition, among those who answered the optional question on religious identification, was the following:
An overwhelming majority of the population of Veliko Tarnovo Municipality identify themselves as Christians. At the 2011 census, 83.8% of respondents identified as Orthodox Christians belonging to the Bulgarian Orthodox Church.
Kaynak: Wikipedia – Veliko Tarnovo Municipality · CC BY-SA 4.0
