
Хасково
Община Хасково се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
Government administration · Bulgaria · 0 followers
Overview
Община Хасково се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
Interested in working with us in the future?
Follow to see new jobs and posts in your feed.
No news yet.
About
Община Хасково се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
Kaynak: Wikipedia · CC BY-SA 4.0
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в западната част на област Хасково. С площта си от 739,796 km2 заема 2-ро място сред 11-те общини на областта, което съставлява 13,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
на югозапад – община Кърджали и община Черноочене, област Кърджали.
Релеф
Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ изцяло попада в северните, ниски части на Източните Родопи.
В южните и югозападните райони на община Хасково са разположени северните склонове на източнородопския рид Чуката. На 3 km западно от село Големанци, на границата с Община Кърджали се намира най-високата точка на общината връх Каратепе 613 m.
В източния район на общината, южно от долината на Харманлийска река е разположена западната част на друг по-нисък източнородипски рид – Хухла. Неговата максимална височина връх Хухла 352,8 m се намира на 2 km южно от село Брягово.
Останалите райони на община Хасково имат хълмист релеф и се заемат от Хасковската хълмиста област.
Минималната височина на община Хасково от 86 m н.в. се намира в коритото на река Марица, на границата с община Симеоновград, източно от село Нова Надежда.
Води
В най-северната част на общината, от запад на изток, по границата с община Димитровград, на протежение от 6 km протича част от средното течение на река Марица.
Основна водна артерия в общината е Харманлийска река (90 km). Реката навлиза в община Хасково северозападно от село Николово, като излива водите си в големия язовир Тракиец. След изтичането си от язовира завива на изток и до село Малево протича в тясна и плитка долина през Хасковската хълмиста област. След Малево продължава на североизток, а след село Стойково отново на изток, като заобикаля рида Хухла от северозапад и север в долина с десни стръмни и леви полегати склонове. На 3 km североизточно от село Брягово напуска пределите на община Хасково и навлиза в община Харманли и там се влива отдясно в река Марица. Площта на водосборния ѝ басейн е 956 km2, което представлява 1,8% от водосборния басейн на река Марица. На територията на община Хасково Харманлийска река получава трите си най-големи притока:
Население
Движение на населението (1934 – 2015)
Данни от преброяването на НСИ от 15.03.2015 г.
Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Населени места
Общината има 37 населени места с общо население от 81 342 жители към 7 септември 2021 г.
Административно-териториални промени
през 1889 г. – заличено е с. Баяс факъ (Баъ сакъ) поради изселване, без административен акт;
през 1893 г. – заличено е с. Фъртлии (Фъртли) поради изселване, без административен акт;
през 1900 г. – заличено е с. Гидиклии поради изселване, без административен акт;
Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Али бей кьой на с. Болярово;
– преименува с. Тремезлии на с. Брягово;
– преименува с. Паша кьой на с. Войводово;
– преименува с. Кюмюрджии на с. Въгларево;
– преименува с. Гювенчлер на с. Гълъбец;
– преименува с. Синеджик (Синиджик) на с. Кириловец;
– преименува с. Семихча на с. Клокотница;
– преименува с. Куруджиево (Коруджии) на с. Княз Александрово;
– преименува с. Татар кьой олу дере (Олу дере Татар кьой) на с. Конуш;
– преименува с. Иробас на с. Криво поле;
– преименува с. Казъ махле (Къз махле) на с. Момино;
– преименува с. Хасарлоба на с. Мънастир;
– преименува с. Гювендиклии на с. Подкрепа;
– преименува с. Ески кьой на с. Старо село;
– преименува с. Елехча (Елесча) на с. Тракиец;
– преименува с. Алан махле на с. Широка поляна;
Указ № 789/обн. 24.11.1921 г. – признава н.м. Горна махла (от с. Брягово) за отделно населено място – с. Родопи;
Указ № 118/обн. 12.04.1924 г. – отделя н.м. Средна (Турска) от с. Брягово и я присъединява като квартал на с. Родопи;
през 1926 г. – осъвременено е името на с. Мънастир на с. Манастир без административен акт;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Читаклар джедит (Читаклар ени) на с. Долен читак;
МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бей кьой на с. Големанци;
– преименува с. Читаклар атик (Читаклар ески) на с. Горен читак;
– преименува с. Яхалии (Яхяли) на с. Маслиново;
– преименува с. Осман баба текеси на с. Текето;
МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Горен читак на с. Горно Войводино;
– преименува с. Долен читак на с. Долно Войводино;
Транспорт
През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 43 km.
В най-североизточната част на общината, през землището на село Нова Надежда, на протежение от 4,6 km – участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград;
През средата на общината, от север на юг, на протежение от 38,4 km – участък от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.
През общината преминават частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 143,3 km:
участък от 7,7 km от автомагистрала Марица (от km 46,4 до km 54,1);
участък от 31,9 km от Републикански път I-5 (от km 285,7 до km 317,6);
участък от 32,3 km от Републикански път I-8 (от km 292,3 до km 324,6);
началният участък от 16,9 km от Републикански път III-505 (от km 0 до km 16,9);
последният участък от 13,3 km от Републикански път III-507 (от km 26,2 до km 39,5);
началният участък от 16,3 km от Републикански път III-805 (от km 0 до km 16,3);
началният участък от 5,1 km от Републикански път III-5009 (от km 0 до km 5,1);
началният участък от 2,9 km от Републикански път III-5074 (от km 0 до km 2,9);
началният участък от 16,9 km от Републикански път III-8007 (от km 0 до km 16,9).
Топографска карта
Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно община Хасково
Сайтове за Хасково (община) в архивно копие на проект „Отворена директория“
Kaynak: Wikipedia – Хасково (община) · CC BY-SA 4.0
Bulgaristan
Hasköy (il) - Bulgaristan'ın güneyindeki bir il.
Hasköy, Bulgaristan - Bulgaristan şehri.
Türkiye
Hasköy, Beyoğlu - İstanbul ili Beyoğlu ilçesine bağlı semt
Hasköy, Keçiören - Ankara ili Keçiören ilçesine bağlı mahalle
Hasköy, Kahta - Adıyaman ili Kâhta ilçesine bağlı köy
Hasköy, Ardahan - Ardahan ili merkez ilçesine bağlı köy
Hasköy, Nazilli - Aydın ili Nazilli ilçesine bağlı mahalle
Hasköy, Sarayköy - Denizli ili Sarayköy ilçesine bağlı mahalle
Hasköy, Çınar - Diyarbakır ili Çınar ilçesine bağlı mahalle
Hasköy, Enez - Edirne ili Enez ilçesine bağlı köy
Hasköy, Havsa - Edirne ili Havsa ilçesine bağlı köy
Hasköy, Gümüşhane - Gümüşhane ili merkez ilçesine bağlı köy
Hasköy, Bayındır - İzmir ili Bayındır ilçesine bağlı mahalle
Hasköy, Kastamonu - Kastamonu ili merkez ilçesine bağlı köy
Hasköy, Akhisar - Manisa ili Akhisar ilçesine bağlı mahalle
Hasköy, Pazar - Rize ili Pazar ilçesine bağlı köy
Hasköy, Hayrabolu - Tekirdağ ili Hayrabolu ilçesine bağlı mahalle
Hasköy, Malkara - Tekirdağ ili Malkara ilçesine bağlı mahalle
Hasköy, Araklı - Trabzon ili Araklı ilçesine bağlı mahalle
Hasköy, Ulubey - Uşak ili Ulubey ilçesine bağlı belde
Kaynak: Wikipedia – Hasköy · CC BY-SA 4.0
Demography
Religion
According to the latest Bulgarian census of 2011, the religious composition, among those who answered the optional question on religious identification, was the following:
Kaynak: Wikipedia – Haskovo Municipality · CC BY-SA 4.0
