Стара Загора
Община Стара Загора се намира в Южна България, съставна община в област Стара Загора.
Kamu yönetimi · Bulgaristan · 0 takipçi
Genel Bakış
Община Стара Загора се намира в Южна България, съставна община в област Стара Загора.
İleride bizimle çalışmak ister misiniz?
Kurumu takip edin; yeni ilanlar ve gönderiler akışınızda görünsün.
Henüz haber yok.
Hakkında
Община Стара Загора се намира в Южна България, съставна община в област Стара Загора.
Kaynak: Wikipedia · CC BY-SA 4.0
География

Положение, големина
Общината е разположена в централната част на област Стара Загора. С площта си от 1063,418 km2 е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 20,62% от територията на областта, 7-ата по площ и 5-а по население община в България. Границите ѝ са следните:
на север – община Казанлък, община Мъглиж, община Николаево и община Гурково;
на изток – община Нова Загора (област Сливен);
на югоизток – община Раднево и община Опан;
на юг – община Димитровград (област Хасково);
Релеф
Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина (Старозагорското поле) и Сърнена Средна гора.
Северните и северозападните части на община Стара Загора се заемат от южните полегати склонове на Сърнена Средна гора. На около 6 km северно от село Дълбоки, на границата с община Николаево се намира най-високата ѝ точка – връх Морулей 895,2 m.
Южно от Сърнена Средна гора се простира широкото и равно Старозагорското поле, с надморска височина 150 – 170 m, което обхваща източните, югоизточните и южните части на общината. В него южно от село Козаревец, на границата с община Димитровград се намира най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.
Води
Основна водна артерия на община Стара Загора е река Сазлийка (145 km, ляв приток на Марица), която протича през нея с горното си течение. Тя води началото си от 651 m н.в. под името Топлиците на 1,5 km югозападно от връх Руя (812 m) в Сърнена Средна гора. До село Казанка тече на юг, след което завива на изток под името Казанска река. След село Старозагорски бани постепенно завива на юг и югозапад, а след притока си Чаталка – на югоизток и при селата Лясково и Ракитница навлиза в Старозагорското поле. От село Казанка, през село Лясково до село Ракитница протича в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение в Старозагорското поле коритото на реката е коригирано с водозащитни диги. След село Арнаутито реката поема в източна посока, минава покрай селата Калояновец, Петрово, Памукчии и Бъдеще и североизточно от последното навлиза в община Раднево. На територията на община Стара Загора река Сазлийка получава три по-големи притока:
Административно-териториални промени
Указ № 89/обн. 15.02.1893 г. – обединява селата Суютлии и Араб махле в едно ново населено място – с. Белчево;
Указ № 91/обн. 18.02.1893 г. – преименува с. Ашик сенеклии на с. Свети Кирилово;
Указ № 343/обн. 13.04.1894 г. – преименува с. Балаклии на с. Лозен;
Указ № 308/обн. 14.09.1897 г. – преименува с. Чавла кьой на с. Цар Аспарух;
Указ № 294/обн. 12.10.1900 г. – преименува с. Гьок пала на с. Михайлово;
Указ № 73/обн. 23.01.1901 г. – преименува с. Дервент на с. Змейово;
Указ № 103/обн. 25.03.1902 г. – преименува с. Кара бунар на с. Царьово;
Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Скендерлии на с. Александрово;
– преименува с. Дуванджизлии на с. Бенковски;
– преименува с. Хамзалари на с. Борилово;
– преименува с. Дермен махле на с. Воденичарово;
– преименува с. Шамлии на с. Горно Ботьово;
– преименува с. Карагитлии на с. Еленино;
– преименува с. Джуранлии на с. Калитиново;
– преименува с. Янузларе (Кечилер махле) на с. Козаревец;
– преименува с. Муратлии на с. Кольо Ганчово;
– преименува с. Пъндаклии на с. Лесково;
– преименува с. Авджи Дуванджии на с. Ловеч;
– преименува с. Кара Верлер (Кара Ферлер) на с. Малка Верея;
– преименува с. Янаклари на с. Ново село;
– преименува с. Ада тепе на с. Остра могила;
– преименува с. Чаталии на с. Плоска могила;
– преименува с. Гюрюджии на с. Преславен;
– преименува с. Бараклари на с. Пряпорец;
– преименува с. Саръ Смаил на с. Самуилово;
– преименува с. Шекер бунар на с. Сладък кладенец;
– преименува с. Малко Дуванджии на с. Соколец;
– преименува с. Голямо Дуванджии на с. Соколово;
– преименува с. Талашманлии на с. Стрелец;
– преименува с. Сонгурларе на с. Сулица;
– преименува с. Мислимито (Мислими) на с. Християново;
– преименува с. Чохлаково на с. Яворово;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Джамбазите на с. Калояновец;
МЗ № 1639/обн. 23.06.1939 г. – заличава с. Белчево и възстановява кварталите му Суютлии и Араб махле като отделни населени места като ги преименува съответно на с. Воднянка и с. Чернево;
Население
Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Вероизповедания
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:
Политика
Местни избори
На местните избори през 2015 г. средната избирателната активност за общината е 52,54 %. За кмет на общината е избран кандидатът на ГЕРБ Живко Тодоров, още на първи тур. При 51 места в общинския съвет малко повече от половината са спечелени от ГЕРБ.
На следващите местни избори на 27 октомври 2019 г. отново Живко Тодоров печели на първи тур с 68.63 % от гласувалите или 38 658 гласа, при избирателна активност 42,27 %.
Резултати от първи тур на изборите за кмет на общината, проведени на 25 октомври 2015 г:
Резултати от изборите за общински съвет на Стара Загора:
Награда за общината
Победител в категория „Кмет на гражданите“, подкатегория „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Живко Тодоров, който с работата си е най-близо до гражданите с бързина на реакция на проблемите и решаването им.
Транспорт
През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 72 km.
През средата на общината, от югозапад на североизток, на протежение от 50,9 km – участък от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Бургас;
През средата на общината, от север на юг, на протежение от 21,1 km – два участъка от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова. 16,8 km от границата с община Мъглиж до град Стара Загора и 4,3 km от село Михайлово до границата с община Чирпан. В участъка между Стара Загора и Михайлово двете жп трасета се дублират.
През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 169,2 km:
два участъка с обща дължина от 17,7 km от автомагистрала Тракия (от km 194,9 до km 210,6 и от km 227,3 до km 229,3);
участък от 30,8 km от Републикански път I-5 (от km 215,2 до km 246,0);
началният участък от 10,6 km от Републикански път II-57 (от km 0 до km 10,6);
участък от 44,3 km от Републикански път II-66 (от km 37,1 до km 81,4);
участък от 10,5 km от Републикански път III-608 (от km 21,3 до km 31,8);
целият участък от 10,8 km от Републикански път III-5008;
последният участък от 12,7 km от Републикански път III-5701 (от km 3,3 до km 16,0);
целият участък от 31,8 km от Републикански път III-6602.
Здравеопазване
Здравни заведения в територията на община Стара Загора са 12 на брой, всичките разположени в град Стара Загора:
Медицински център ВЦРИБ Лекушев, Стара Загора
Дом за медико-социални грижи за деца, Стара Загора (Официален сайт)
Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания, Стара Загора (Официален сайт)
Медицински центрове Света Анна, Стара Загора (Официален сайт)
Диагностично-консултативен център „Ритъм – 2010“, Стара Загора (Официален сайт)
Хоспис Лек, Стара Загора (Официален сайт)
МБАЛ НиаМед, Стара Загора (Официален сайт)
Център за спешна медицинска помощ, Стара Загора (Официален сайт)
Акушеро – Гинекологичен Център LIVE, Стара Загора (Официален сайт)
Топографски карти
Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-52. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно община Стара Загора
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
